Новини
Хигиена на устата

За чиста уста със свеж дъх е нужно изчеткване на езика, флосене, жабурене с вода за уста и още...   Здрава устна кухина предполага здрави венци и здрави зъби. Добрата грижа...

още

Може ли една ултра тънка татуировка на зъба да спаси живота ви?

Малки  електронни сензори,   могат   да   диагностицират   заболявания   с " дегустация" дъха Ви! Сензор с дебелина на хартиен лист...

още

Въпроси и отговори
Как да изберем подходящата четка за зъби

За мнозина изобилието на пазара от видове и марки четки за зъби създава единствено затруднение. Каква точно четка да изберем? Коя е най-подходящата именно за нас? Изложените...

още

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ



Няколко думи за абразията на зъбите

Чудите ли се до какво би могло да доведе прекомерната употреба на кола, газирани напитки, включително „диетични” и „фитнес” напитки, натурални сокове от кутия, които съдържат голямо количество добавени киселини, прекомерната употреба на цитрусови плодове, оцет и други киселини?

„Киселинната” ви диета е в повече  когато:

  • Пиете повече от 4 чаши сок от цитруси на ден - Това важи с особена сила, ако след консумацията им, веднага измивате зъбите си с паста и четка. Обяснението е, че абразивът на пастата, в комбинация с действието на плодовите киселини, е един от най-сигурните начини да изтриете зъбния си емайл. Контактът на киселините със зъбната повърхност благоприятства разтварянето на емайла. Добрата новина е, че природата се е погрижила за това – процесът е обратим и временен, тъй като слюнката играе ролята на буфер, спомагащ на емайловите микрочастици да се върнат обратно по местата си. Съвет: След употреба на цитруси или ябълки, не изплаквайте устата си дори с вода, в рамките на 1 час. В противен случай ще се разделите с микрочастиците, циркулиращи в слюнката. Забраната важи и за измиването на зъбите с четка и паста.
  • Консумирате газирани напитки повече от 3 чаши дневно - Факт е, че употребата на газирани напитки (особено кола) сред 12-14 годишните рязко се е увеличила в последните десетилетия. Затова, все по-често се срещат пациенти тийнеджъри с начални ерозии по зъбите, невиждани досега в тази възраст. Колата и газираните напитки водят до дехидратация и следователно до намалено количество слюнка, което от своя страна лишава зъбите от защитното й действие.
    Съвет: Контролирайте количеството на газираните напитки, които вие и вашите деца изпивате. Много тийнеджъри, особено момчетата, както и младите мъже, имат навик неволно да жабурят поетата в устата газирана напитка, поради разхлаждащото и приятно гъделичкащо усещане. Това обаче засилва времетраенето на киселинната атака на газираната напитка върху зъбите.
  • Имате навик да смучете лимони
  • Ако сте здрав човек, който спортува всеки ден активно, и сте изложен на дехидратация - Консумирането на газирани напитки, особено след спортни занимания, наречени многообещаващо „спортни” или „диетични” напитки , не е особено полезно, защото те съдържат киселини. Дехидратираният организъм означава и намалено слюноотделяне, което ви подлага на риск от ерозия на зъбите.
  • Ако страдате от астма и употребявате всекидневно инхалатор - Съвет: По-малки щети ще си нанесете, ако използвате такъв аерозол не повече от 4 пъти на ден и през максимално дълги интервали.
  • Ако страдате от стомашен рефлукс
  • Ако страдате от булимия - Повърнатата несмляна храна, съдържаща стомашни киселинни сокове, е със силна киселинна активност. Съвет: Обърнете се към себе си. Кое ви кара да преяждате и да чувствате вина след това? Включете се в група по психотерапия. А защо и да не споделите проблема със зъболекаря си?
  • Ако сте дегустатор на вина
  • Ако злоупотребявате с алкохол
  • Ако работите в среда, в която сте изложени на вдишване на киселинни изпарения и аерозоли
  • Ако употребявате медикаменти, които водят до сухота в устата (ксеростомия), при анорексия, депресия, реактивни психози
  • Намаляването на слюноотделянето всъщност лишава устата от защитното и буферно въздействие на слюнката.
  • Прекомерно, агресивно и неправилно четкане на зъбите - Истината е, че точно това причинява изтриване на зъбите. Резултатът от прекомерното, агресивно и неправилно четкане са разрушения в шийката на зъба, наподобяващи кариеси. Подобно доказано изтриващо действие има абразивът на зъбните пасти.
  • Неправилната техника на четкане е по-значимо е въздействие. Затова, ако имате чувствителни зъби и вече появили се шиечни дефекти, имате вариант за действие:
    - Използвайте вертикална, а не хоризонтална техника на четкане. Не се притеснявайте да се обърнете към вашия стоматолог, ако смятате, че техниката ви на почистване е неправилна.
    - Използвайте по-слабата си ръка за миене на зъбите, т.е. ако сте десняк – лявата, ако сте левичар – дясната.
    - Използвайте захват на четката с дланта, вместо силното стискане с пръстите на ръката. Това ще намали натиска, с който обикновено четкате зъбите си.

 

Няколко думи за дъвкателното натоварване на зъбите 

Нормално е зъбите да се износват по 1 микрон на година. Всяко по-бързо износване се смята за патологично. Тъкмо то е причина за редица функционални и естетични проблеми – промени в лицето, челюстната става, болки в лицево-шийната област.
Намаляването на височината на зъба води до промяна в съотношението и с ширината му, като по този начин става причина за отдръпване и оголване на венеца, както и за различни шиечни кариеси и други дефекти. Трябва да се отбележи, че дори изтриване от 1 мм, което всъщност средно е 10-20% загуба на височината на зъба, е вече значително.

Ето някои от най-честите причини за износване на зъбите

  • Прекомерно дъвкателно налягане, скърцане и стискане на зъби - Това определено е сериозен проблем, за решаването на който е редно да се обърнете към стоматолог за изработване на защитна шина на зъбите, която да носите нощем или понякога денем. Ефектът, както всъщност и при всяко лечение, зависи в голяма степен от готовността на пациента да съдейства на своя дентален специалист и да подхожда отговорно към своето лечение Съвет: Редуцирайте стреса и негативните емоции. Бъдете стриктни в носенето на шината, ако имате такава. Най-добре е да посетите своя зъболекар, за да изясните корена на проблема. Причината за скърцането на зъбите може да се търси и в лошото моделиране на дъвкателните повърхности и блокиращите зъби. Понякога дори само една корона, направена с лошо изчислена дъвкателна повърхонст, може да отключи вредния навик – скърцане и стискане на зъби.
  • Неправилна захапка - Пломби и корони с лошо моделирани дъвкателни повърхности на задните зъби създават травматично взаимодействие на срещуположните зъби. Това предизвиква натоварване и прекомерно износване на цели групи зъби. Те се изтриват, намаляват дължината си, а венецът отдръпва и оголва. А до появата на шиечни кариеси и клиновидни дефекти на тези зъби след това, крачката е много малка.
  • Изкривявания на гръбначния стълб - Звучи странно, но изкривяванията на гръбначния стълб на една страна водят до повишено изтриване на зъбите вляво и вдясно. Съвет: При подобен проблем, към стоматологичното лечение задължително трябва да се прибавят процедури, назначени от компетентен кинезитерапевт.

Какво да правим при износване на зъбите?

Износването почти винаги засяга всички зъби, в една или друга степен. Това обаче може да диагностицира категорично единствено зъболекарят. Само той може да прецени дали се налага възстановяване на снижената захапка, или с други думи – дъвкателните повърхности на всички зъби трябва да се повдигнат до първоначалната им анатомична височина. Което автоматично означава подмяна на всички стари изтрити пломби с композитни или керемачни такива, възпроизвеждащи съвсем точно зъбната анатомия. Вариантът при предните зъби е да се направи удължаване с композит или с керамични фасети. В случай, че имате корони на зъбите, те също би трябвало да се подменят с нови, съответстващи на новата захапка.

При начални форми на изтриване на зъбите, обикновено се пристъпва към покриването им с флуорни лакове, наслагване на композитен материал. Средното износване и изтриване на зъбите често налага повдигане на захапката или удължване на фронталните зъби с композит или фасети.

Само при много напреднали и крайни форми на изтриване, типични за напредналата възраст, може да се наложи корекция с корони. Важно, при какъвто и да било тип коригиране при износване на зъбите, е то да става винаги двустранно и на всички зъби.

Всъщност, вие много добре знаете, че не може да ходите с обувки само с един ток, нали?!

 

 



Пулпитът

 

Зъбната пулпа е кухината на всеки зъб, в която се намират нервите и кръвоносните съдове, изхранващи зъба. Пулпитът е възпаление на зъбната пулпа, което може да е остро или хронично. Дължи се най-често на кариес, достигнал кухината на зъба.
 
Острият 
пулпит е изключително болезнен, понеже възпалението се развива бурно и под налягане в затворено пространство.
Болката е непоносима и почти не се влияе от обезболяващи.  Провокира се от студено и е най-често нощна, защото тогава човек се отпуска, затопля се и ляга в хоризонтално положение, което допълнително увеличава налягането в пулпата.
Рядко острият пулпит може да бъде и гноен (в този случай болката е пулсираща и се провокира дори от най-леко затопляне на зъба). Понякога, когато възпалението обхване цялата пулпа, болката се усеща и при почукване на зъбите. Тогава човек не може със сигурност да посочи кой зъб го боли, от което поставянето на диагнозата се усложнява. Лечението на острите пулпити е спешно и задължително се прилага под упойка. За щастие много по-чест е Хроничният пулпит.
При него болките са много слаби и се предизвикват от създаване на вакуум в устата (ако човек всмукне въздух и създаде отрицателно налягане около зъба – например при всмукване на цигарен дим при пушене). Болките се засилват и ако хроничният пулпит се обостри поради раздразване на зъба и започне да преминава в остър.
Пациентите могат да си спомнят, че този зъб ги е болял, или да се оплакват, че ги боли при хранене. И в двата случая лечението е трудно и изисква най-често умъртвяване на зъба.
Много рядко, при определени обстоятелства и в ранен стадий, могат да се приложат т.нар. биологични методи на лечение, при които зъбът не се умъртвява, а се правят опити да се спаси пулпата жива.
Пулпитите при детските млечни зъби са доста по-различни като симптоми и лечение. Млечните зъби, макар да са в устата на дете, са най-често в края на своя жизнен цикъл. Тоест пулпите им са „старчески“ и са изчерпали своите компенсаторни възможности. Защото тези зъби са предвидени и в състояние да стоят в устата на детето само няколко години. Млечните зъби пробиват най-често от 6-ия до 30-ия месец от развитието на детето, а се заменят от постоянните поетапно – от 6-ата до 10-ата година. За този кратък период те преминават от изграждащи се зъби буквално в „старци“ за няколко години, преди да бъдат заменени от постоянните зъби.
Затова пулпитите при млечните зъби се развиват най-често без особени болки и лечението им има за цел  да ги запази в устата на детето само за няколко години, а не както при постоянните зъби – за цял живот.
Най-важното е, че пулпитът води почти винаги до умъртвяване на зъба, а мъртвият зъб е непълноценен
Той потъмнява, става чуплив, защото вече няма кръвоносни съдове, които да го хранят, и се налага да се облече в коронка. Но и при най-доброто му лечение съществува риск от възпаление около корена (тоест от периодонтит).
Лечението чрез умъртвяване на възпалената пулпа е много фина, трудна и относително скъпа процедура, която изисква правилна обработка и запълване на кореновите канали.
До голяма степен качеството на лечението определя перспективите за зъба, но и най-доброто лечение не изключва късни усложнения. Затова най-важното е да не се стига до умъртвяване на зъба, което означава кариесът да се открие в ранен стадий и да се лекува правилно. Посещавайте вашия зъболекар на всеки 6 месеца за профилактичен преглед и изисквайте той внимателно да изследва всичките ви зъби.
 
Лечението на пулпита е едно от най-трудните в денталната медицина. То изисква търпение, прецизност, опит и най-важното – да не се подценява нито един етап от процедурата. Най-общо бива два вида – чрез прилагането на т.нар. биологични методи и чрез умъртвяване на зъба.
За да се лекува зъбът с биологични методи възпалението на пулпата трябва да се „хване“ в начален стадий, разрушението на зъба трябва да е минимално и пациентът трябва да е 30–35-годишен (за да може пулпата да е с още запазени регенераторни способности, иначе впоследствие зъбът ще се умъртви сам). Начините за прилагане на биологичните методи са два.
1. Индиректно покритие
Силно се изтънява тъканта на пулпата (докато започне да прозира). Това дава възможност на събралата се в пулпата възпалителна течност да изтече на капки (като роса) и същевременно възпалението да се повлияе с медикаменти. При този начин на третиране не се прониква с борче в пулпата. Накрая върху нея се поставят подложка и пломба и в течение на 1 година зъбът се следи от стоматолог да не се самоумъртви.
2. Директно покритие
Прави се, когато възпалението е в по-напреднал стадий или ако в процеса на чистене на кариес зъболекарят случайно проникне с борче в пулпата. В този случай пулпата се разкрива директно и възпалението се овладява с медикаменти. И в този случай зъбът се следи от стоматолог в продължение на 1 година.
Биологичните методи на лечение са с успеваемост около 80%, ако се изпълнят точно и ако диагнозата е правилно поставена. Но те винаги крият рискове от ранно или късно самоумъртвяване на зъба.
 
Чрез умъртвяване на зъба
Този метод на лечение също може да се проведе по два начина.
1. Витално умъртвяване
Казано по-просто, това е изваждане на нервите на зъба под упойка. Този съвременен метод на лечение се прилага по цял свят. Чрез специални инструменти, наподобяващи иглички, нервът се изважда от кореновия канал, кореновият канал се остъргва и се запълва с каналопълнежно средство до върха на зъба.
2. Мортален методпулпит
В този случай се използват тъканни отрови (като арсен или формалин), за да се умъртви нервът. Това е най-старият и най-сигурният според мен метод за лечение на пулпит. Затова понякога той няма алтернатива.
Но днес се цели по-ограниченото му прилагане по четири причини.
1. За да се сложи арсен върху пулпата, е нужно дентинът да се обработи с борче много надълбоко, което е доста болезнено. Затова пациентите желаят упойка, но пък щом зъбът е под упойка, нищо не пречи нервът да се извади директно, без да се слага арсен за умъртвяването му!
2. След поставянето на арсен без упойка болката започва да се засилва през следващите 30–40 мин, защото все още живият нерв се дразни от отровата.
3. Арсенът никога не може да се дозира точно. След прилагането му винаги или остава жива пулпа, за елиминирането на която пак се налага прилагане на упойка, или пък многото арсен прониква в околните на зъба тъкани и може да настъпят стапяне на кост, смърт на венеца и възпаление на околозъбните тъкани.
4. Не бива да се забравя и че арсенът е мощна тъканна отрова, която в определена степен винаги интоксикира целия организъм.
Има случаи обаче, когато арсенът е единствената алтернатива, и тогава се налага да се доверите на преценката на вашия зъболекар.
 списание Бела

 



Пародонтит – що е то и лекува ли се?

Parodontit

Често чуваме в срещите си с пациенти: „Аз имам пародонтит (пародонтоза) - казаха ми, че нищо не може да се направи и зъбите ми ще изпаднат”. Това е категорично невярно твърдение – пародонтитът се лекува.

Какво представлява пародонтита? Това е инфекциозно заболяване, причинено от бактериите в биофилма и зъбната плака, което обхваща всички структури, които поддържат зъбите на мястото им: гингива (венец), периодонциум (фини влакна, които поддържат зъба в костта) и челюстна кост. Питате се какво е биофилм-както плаката, която е видима, така и биофилма, който не се вижда с просто око съдържат голямо количество добре организирани и прикрепени върху зъбната повърхност бактерии.В зависимост от вида на тези бактерии пародонтита може да протича по различен начин:агресивно , с бърза прогресия или хронично.

Най-разпространен е хроничният пародонтит, който обикновено пациента, а и много зъболекари забелязват едва когато е в много напреднал стадий.

Как да разбера, че имам пародонтит? Обикновено признаци като: кървене от венците, лош дъх, промяна в положението на зъбите и др. могат да ни насочат, че имаме проблем с пародонта, но истината е че без рентгеново изследване и клиничен оглед от специалист не можем да поставим диагноза- пародонтит.

Как се лекува пародонтита?  След като е поставена диагноза- пародонтит лечението преминава през няколко етапа:   

1.Начална терапия – тя включва задължително ултразвуково почистване на надвенечните и подвенечни зъбен камък, зъбна плака и биофилм. Извършва се на няколко етапа в зависимост от количеството на бактериалните носители и тежестта на заболяването.Измерват се дълбочината на пародонталния джоб и се оценява загубата на пародонт – това определя и стадия на заболяването. Ако има подвижност на някои зъби те се шинират ( закрепват се по определен начин няколко зъба един за друг, за да няма подвижност над нормалната при хранене и говор).От голямо значение е поддържането на перфектна орална хигиена от страна на пациента по време на цялото лечение, както и след него, затова допълнително се набляга на обучението за правилното и извършване.

2.Преоценка – на този етап (обикновено няколко седмици след края на инициалната терапия) се оценява какво сме постигнали след 1-ви етап на лечението, като отново се измерват пародонталните джобове, както и всички клинични признаци от началния преглед. В зависимост от резултатите на този етап може да се пристъпи или към поддържаща терапия, или към допълнителни хирургични методи за лечение в някои участъци. Колкото и страшно да звучи хирургичните методи са единственият вариант за възстановяване на вече загубена кост около зъбите или за намаляване дълбочината на някои пародонтални джобове. Хирургичното лечение се извършва от зъболекар,преминал специално обучение по пародонтология.

3.Поддържаща терапия - към нея се преминава или веднага след преоценката,или след края на пародонталната хирургия (ако е необходима). Тя се изразява в перфектна орална хигиена от страна на пациента и редовни посещения ( между 3 и 6 мес.) за почистване на биофилма с ултразвук в денталния кабинет. Този етап може да се извършва и от общопрактикуващ зъболекар, без специално пародонтално обучение. В заключение можем да кажем-да, пародонтитът е лечимо заболяване,но за успешното му лечение без загуба на зъби е от критично значение стадият, на който ще се диагностицира и ще започне правилното му лечение. 



Как да изберем подходящата четка за зъби

За мнозина изобилието на пазара от видове и марки четки за зъби създава единствено затруднение.

Каква точно четка да изберем? Коя е най-подходящата именно за нас? Изложените по-долу изисквания и препоръки би трябвало да ви помогнат за правилния избор:

- Размерът на главата на четката не трябва да бъде много голям. Така тя ще бъде по-ефективна и при почестването на трудно достъпните места.

- Главата на четката не трябва да наранява меките части на устната кухина и най-вече венците. Тяхното често увреждане може да доведе до атрофия, защото тъканта се опитва да се “премести” от местата, където бива раздразнена.

- Повечето хора си избират четки със средна твърдост. Това всъщност е правилният подход, само ако не сте наясно каква всъщност твърдост е подходяща за вас. В този случай вашият стоматолог може много да ви помогне. Като правило за хората, които имат проблеми със зъбите и особено с венците, са най-подходящи меките четки. - Предпочитайте четките с изкуствени косми. Естествените имат свойството да попиват влага и така създават по-благоприятна среда за развитие на болестотворни бактерии. Eстественият косъм е и по-чуплив, след това той става по-остър и може да увреди най-вече венците.

- При избор на четка за деца обърнете внимание и на дръжката. Тя трябва да е малко по-дебела, отколкото за възрастните – така детето по-лесно ще я държи. - Четките със сменяща се глава, ако отговарят на горните условия, са за предпочитане – поне от екологична гледна точка. А и намаляват разходите ви. Част от грижата за устната кухина е и грижата за самата четка.

- След всяко използване я почиствайте добре с течаща вода, защото в противен случай в нея остават паста за зъби, частици от храна и бактерии. Ако четката не бъде почистена, при следващата й употреба, всички натрупали се вредни микроорганизми ще попаднат отново в устата. - Подсушавайте четката, доколкото е възможно. Влагата по нея създава благоприятна среда за развитие на бактерии, а и я деформира. - Независимо какви грижи полагате за своята четка, сменяйте я на 2-3 месеца. За съжаление статистиката показва, че мъжете сменят четките си средно един път в годината, а жените – на 6 месеца.

Електрическите четки имат някои предимства. Не може обаче всички те да бъдат наречени съществени. Наистина електрическата четка автоматично прави онези кръгови движения, които иначе човек трябва да извършва на ръка. По-важни предимства всъщност са наличието в някои модели на сигнализатори за това, че зъбите и венците вече са почистени достатъчно (т.е. избягва се прекомерното им третиране и опасността от това) и че натискът върху почистваната повърхност е прекалено голям (това е опасно особено за венците и другите меки части).

Децата, които тепърва ще придобиват хигиенни навици, трябва да използват обикновена четка – само чрез нея те ще усвоят техниката на почистване.



Задайте Вашите въпроси

Име и фамилия:
Е-mail:
Въпроси:

Всички полета са задължителни!

Изпрати